Навяхнат или изкълчен глезен е травма на глезена отнасяща се за пълно или частично разкъсване или растежение на една или повече връзки стабилизиращи глезенната става. Травмата може да се случи на всеки, независимо от възраст, пол или физическа активност, но съществуват и някои фактори, които са предпоствка за по-чести инциденти : лоща общофизическа форма ( липса на сила, гъвкавост, координация); често спортуване; лоша техника; лоша концентрация; наднормено тегло;
Най-честият механизъм на травмата е рязко усукване на стъпалото навътре ( инверзионна травма, при която се травмират тъканите от външната страна на стъпалото и глезена) или навън ( иверсионна травма при която се травмират тъканите от вътрешната страна на стъпалото и глезена). То поставя под голямо напрежение/разтягане структурите на ставата – връзки, сухожилия, ставната капсула, дори костите и ставните хрущяли. Така се получава увреда на тъканите и симптоми, като: болка, подуване, посиняване, функционални нарушения ( невъзможност да се стъпва, ходи, тича, спортува и др.). Показател за сериозноста на травмата обикновено е нивото на болка, деформация и възможноста да се стъпва на изкълчения глезен. Има 3 степени на увреда, като първата се характеризира с лек функционален дискомфорт, без сериозни структурни увреди, а при третата се наблудават разскъсвания на тъкани, счупвания на кости , пълна функционална неспособност. При последата най-често се налага операция.
Ако смятате,че травмата е сериозна е добре да се консултирате с лекар ( ортопед или изиотерапевт) , който да изключи скъсване на връзки и сухожилия, счупвания и дислокации. Обикновено се прави преглед и рентгенография. Добре е да знаете,че рентгеновата снимка не показва меките тъкани, т.е не може да установи дали връзките са скъсани или преразтегнати. Това най-добре се установява със специални ортопедични тестове. След като се установи, че няма счупвания и по-сериозни структурни увреди, най-доброто средство за възстановяване е комплексна възстановителна програма. Тя обикновено се дели на няколко етапа:
Iви (остър период ):
Целите са: намаляване на болката и отока и деформацията, осигуряване на почивка на засегнатите тъкани, поддържане на сила и обем на движение.
Средства: лед; охлаждащи противовъзпалителни кремове; поставяне на обездвижваща ортеза или кинезиотейпинг; ползване на помощни средства ( патерици); упражнения за поддържане на обемът на движение. Специално внимание искам да обърна на мануалната терапия, която дава отлични резултати. Тя се прилага в случаите, при които травмата води до блокаж на ставните повърхности на една или повече стави ( съблуксация), който не позволява нормалното движение на ставата и е причина за дълготрайно нарушаване във функцията й.
IIри (подостър период):
Цели: Тук главните цели са пълното възстановяване на основни физически качества като сила, гъвкавост, издръжливост, координация. Подобряване на функцията ( ходене, изкачване по стълби и др.)
Средства: упражнения за стречинг, силови упражненения, упражнения за баланс, пасивно и активно раздвижване, функционални упражнения
IIIти (хроничен) период:
Цели: постепенно връщане към нормално ниво на спорт и физическа активност.
Средства: спорт специфични и функционални тренировки.
Целите и средствата в различните периоди често се препокриват и варират по отновение на време и цели ,в зависимост от сериозността на травмата и индивидуланите особености на всеки пациент.
Kommentare